Книги в электронном варианте скачать бесплатно. Новинки

Скачать бесплатно книги в библиотеке booksss.org

расширенный список авторов: А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Э Ю Я
A B C D E F G H I j K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
Главная
Бизнес
Интернет
Юмор
Психология
Разное
Как читать скачанную книгу?

Не бъдете мистик!

Автор(ы):Дмитрий Биленкин

Аннотация книги


aннотация отсутствует

Скачать книгу 'Не бъдете мистик!' Дмитрий Биленкин

Скачивание книги недоступно!!!




Читать первые страницы книги

Дмитрий Биленкин

Не бъдете мистик!

При висока температура мислите пълзят и затъват като муха в мед. Лениво, без желание, в кръг. Потокът им се вплита в равномерни шарки, еднообразно, като успокоителното поклащане на топлата морска вода се редуват всякакви дреболии, мислите не се прекъсват, но липсва и ясна връзка, няма големи вълни, нито раздразнение дори и от съвсем ненавременния грип. А всъщност, кога ли грипът идва навреме? Само когато се опитваш да се измъкнеш от някоя работа, по-досадна и от болестта. А аз бях в отпуска, намирах се в малко градче в Закарпатието, имах пълна свобода и се надявах спокойно да си почина и да поработя, а вместо това лежах, покрит с одеяло в старата къща, още по-точно — в „стаята с призрака“.

Всъщност, стаята беше много уютна и евтина, само малко позапусната. Срещу кревата имаше камина, която сега, в светлината на нощната лампа зееше разтворена и черна като отвор на пещера: Големият килим на пода напомняше за старостта, забравата, праха и подобни сериозни неща. Някогашните весели тапети, на пурпурни рози, бяха порядъчно захабени и от тях ме гледаха най-различни петна, които с малко повече въображение можеха да придобият смисъл и цвят на избеляла кръв. Но аз нямах желание да ги видя така. Напротив, бях им благодарен, защото подозрителната неяснота на грубоватите рози, мрачният им пурпур в сумрака ми помогнаха да се почувствувам уютно в това тихо убежище, само за рубла на ден, след като вече се бях отчаял, че някъде ще мога да намеря стая. Беше средата на сезона, нашествие на жадуващите за слънце и грозде северняци! Дълго крачих по нагретите до сух блясък павета, напразно чуках на вратите на спретнатите къщички, стоически посрещах вежливите усмивки на отказа и продължавах по-нататък от един сенчест оазис към друг. Никъде нямаше места и аз вече се чувствувах така, както сигурно се чувствува бездомното куче — унижено, ненужно, като праха под краката, когато една тънкокрака дванадесетгодишна фея по шорти махна с ръка към края на уличката, като подсмръкна:

— Опитайте при чичо Мартин. У тях наистина е мръсно… Но може и да ви даде стая. Направо, после наляво, старата къща, е-ей там, виждат се керемидите в пролуката!

Собственикът на къщата приличаше на изплашен бухал. Даже ризата му беше някак си издута, посивелите му коси стърчаха накъдето им паднеше, а очите му под кръглите очила ту мигаха често-често, ту напротив, застиваха неподвижно, сиви, какъвто беше и целият външен вид на стопанина. Мартин не говореше, а по-скоро мънкаше и не беше ясно кое преобладаваше в междуметията му — смущението или нежеланието да обясни. Отначало ми отказа, но го направи така неуверено, че аз продължавах да го убеждавам, а сигурно видът ми беше по-красноречив и от думите; събеседникът ми явно усети известно морално неудобство от позицията си и като мигаше по-често от обикновено, се размърда неспокойно.

— Не, не, не искам да ви подведа… ъ-ъ… изобщо… тук, знаете ли… Впрочем, обаче… Да, разбира се: човек без свой кът е по-зле от кът без човек, но… Слушайте, как се отнасяте към призраците?

— Какво?!

— Ясно… — той тъжно поклати глава. — Виждате ли, стая има, празна е, но в нея… ъ-ъ… се е заселил призрак. Не мога да ви помогна — тъжно добави той.

За щастие аз даже не се усмихнах. Дългите мъки при обикалянето ме направиха пророк и дипломат. Веднага, без всякаква логическа обосновка отхвърлих мисълта за лекото умопобъркване на събеседника ми, а с вътрешното си зрение забелязах под ризата му мъничкото кръстче (впрочем, изпъкналостта на този амулет можеше да се види под тъканта) и разбрах с какъв човек имам работа. Мартин искрено искаше да помогне на ближния си, но съвестта, дългът не му позволяваха да събере човека с нечистата сила, а отгоре на всичко да му взима и пари. Същевременно обаче го мъчеше мисълта, че ето, има свободна стая, ето го и човека, на когото тя е нужна на всяка цена. Известна роля играеха, разбира се, и парите.

Вече спокойно, с разбиращ израз на лицето, аз се осведомих, откога се е заселил призракът, какво си позволява да върши и донякъде убедих Мартин, че перспективата да се срещна с него съвсем не ме смущава. Не започнах да привеждам аргументи, че не вярвам в никакви призраци (този довод не би го убедил), а просто казах, че щом за него, Мартин, призракът не е опасен, значи и аз ще мога някак си да свикна с него.

Това направи нужното впечатление.

— Е, аз все пак не живея в стаята — поколеба се той. — И децата я избягват. Малкият си изпати при последното си посещение… А!

— Но аз съм за кратко. Сам казвате, че той не се явява винаги. Ще опитаме, от опит глава не боли…

— То си е така… — Мартин тихо въздъхна. — Добре, аз ви предупредих. Само че, знаете ли? Казвайте на всички, че съм ви взел пълната такса, защото съседите… Разбирате, нали?

Така намерих подслон. А също и въображаем призрак и съвсем реален добродушен домакин, с когото под майчинската грижа на стопанката още първата вечер се справихме с бутилка домашно вино. Вече в леглото аз лениво си помислих колко интересно е устроен животът и какви ли не хора има в него. Предполагах ли аз тази сутрин, че ще се срещна с психология от друга епоха и ще разговарям с човек, за когото божията промисъл и нечистата сила са също такава реалност като телевизора и космическите полети? Разбира се, не. Всеки се движи в своя кръг, живее с неговите представи и често забравя, че това съвсем не е целият свят.

Никакъв призрак аз, разбира се, не видях нито тази нощ, нито следващите. Така, всъщност, и трябваше да се очаква, но съвсем не защото не съществуват призраци. Проблемът за съществуването на каквото и да било съвсем не е толкова прост, както се струва на хората с еднопосочен манталитет, за които нещо или съществува, или го няма. Освен геосферите съществува още и ноосфера, а тя съвсем не е пустиня. Психическите усилия са сътворили и сътворяват в нея не по-малко странни, отколкото в биосферата, създания, които, всъщност, още чакат своя Линей и Дарвин. Съществуват ли Хамлет и Дон Кихот? Няма ги, никога не са съществували във физическия свят, но в духовния съществуват като образ и могат да бъдат въплътени на сцената, тоест отчасти да преминат в сферата на телесната осезаемост. Призраците са създания от същия вид, макар и от друг род. Те са родени не от изкуството, а от религиозната мистика, те са продукт на светогледа на една отминала епоха, но за тези, които вярват в тях, съществуват и до ден днешен. Въображението може да ги възкреси, тук играе роля и психиката на самия зрител, обаче това вече в частност. Важното е, че на мен призрак не може да ми се яви, защото аз не вярвам в тях.

Той така и не се появи, като по този начин хвърли Мартин в леко недоумение. Естествено, аз нищо не му обясних и даже не намекнах, че ако той не беше чак толкова чувствителен и ако предлагаше на всички „стая с призраци“, то по такъв начин можеше да увеличи броя на желаещите. Нещо повече, сигурно щяха да се намерят и такива, готови да платят тройно, само и само да има какво да разправят после. Какво да се прави, вялото съществуване си търси гъделичкане на нервите и добрият стар призрак щеше да става за тази работа не по-зле от измислицата за някакъв си „Бермудски триъгълник“. Нищо подобно не казах на Мартин, напротив, на шега споменах, че, изглежда, не съм се харесал на призрака и нищо чудно той завинаги да напусне помещението. „Дай боже…“ — промърмори Мартин не съвсем уверено, но аз не се съмнявах, че посях в него някаква надежда. На повече и не разчитах. Атеистът трудно може да бъде накаран да повярва в отвъдния свят, но много от нас кой знае защо са убедени, че обратната задача е къде-къде по-лесна.

Така или иначе, всичко беше прекрасно, ако не беше проклетият грип. Макар че кога друг път ще можеш просто така да лежиш, без да се безпокоиш за нищо, да забравиш за времето? Ако искаш да се държиш в средата на течението — греби с всичка сила, такава е участта на съвременния човек и грипът, въпреки всичките му неприятности, все пак разтоварва. Навън отдавна се мръкна, в къщата беше тихо, даже не ми се четеше, лежах и гледах безучастно неясните петна на тапетите и бавният поток на мислите ми така ме унесе, че не съм чул стъпките на Мартин зад вратата.

— Да-да — стреснах се от чукането. — Влезте!

Отначало в пролуката на вратата се появи табла с гарафа и чаша, леко звънтяща при допира си с шишето. Както и при предишните си посещения Мартин скришом ми хвърли поглед, в който се четеше надежда да ме види оздравял и когато тази надежда не се оправда, лицето му веднага помръкна. Подозирам, че добрата душа на домакина ми се измъчваше от съзнанието за неволна вина, тъй като аз се разболях точно в къщата му и сигурно той, стопанинът, нещо не беше предвидил, не беше се погрижил за нещо, както трябва, тъй като, каквото и да си говорим, разболях се само аз, у съседите всички наематели бяха здрави и в града не се чуваше за никаква епидемия. Допускам даже, че в причините за моята болест Мартин виждаше коварната умисъл на призрака, който кой знае защо не се беше решил да действува открито и прибегна към такава маневра.

— Ето — каза той, като остави гарафата с лимонадата. — Как се чувствувате?

— Нормално…

Веждите на Мартин леко се повдигнаха.

— Нормално — повторих аз. — Защо не? Вирусът е честен противник. Веднага се обажда, организмът започва борба и така ние се борим един с друг.

— Все се шегувате… Поне аспирин да бяхте взели, а още по-добре — антибиотик.

— Драги Мартине, вие сте ужасно нелогичен! Според вас всичко е в божите ръце, тогава какво значение има ще гълтам ли хапчета или не?

— Извинете, но вие сте нелогичен. Бог е дал на човека разум, разумът е създал лекарства, значи трябва да ги използваме. Вие сте човек на науката, а ги пренебрегвате…

Той поклати глава с укор.

— Науката — възразих с въздишка, — не ни учи на смирение. Но на прекомерна гордост също не. Учи ни да разбираме. С лекарствата, знаете, е както с автомобила: ще те закара по-бързо, но с него можеш да се отучиш да ходиш пеш. Всяко нещо с времето си, съгласен ли сте?

Книгу Дмитрий Биленкин Не бъдете мистик! скачать бесплатно,

Другие произведения авторов/автора



Сборник научной фантастики. Выпуск 36
Мир приключений № 13, 1967
Kroki w nieznane - 1970
Kroki w nieznane - 1970
НФ: Альманах научной фантастики. Выпуск 14
НФ: Альманах научной фантастики. Выпуск 24
Искатель. 1983. Выпуск №5
Искатель. 1968. Выпуск №6
Искатель. 1966. Выпуск №4
Фантастика 1969, 1970
Искатель. 1983. Выпуск №5
Фантастика, 1966 год. Выпуск 3
Адский модерн
НФ: Альманах научной фантастики. Выпуск 19
Звезден аквариум
Да настигнеш орела
Живият пясък
Проверка за разум
Случаят на Ганимед
Виждащите ни
Операция на съвестта
Спестовна каса за време
Неумолимият пръст на съдбата
Гениалният дом
Париж си струва една меса
Гледище
Проблемът за подаръка
Това, което не се случи
Принципът на неопределеността
Напорът на живота
На помощ, Мих. Мих.!
Обръщение към читателя
На човека е присъщо…
Марсианский прибой (сборник)
Лицо в толпе (сборник)
Ночь контрабандой (сборник)
Сила сильных (сборник)
Приключения Полынова (сборник)
Проверка на разумность (сборник)
Снега Олимпа (сборник)
МИР ПРИКЛЮЧЕНИЙ №13 (Ежегодный сборник фантастических и приключенческих повестей и рассказов)
рассказов)
Мир приключений 1977. Сборник фантастических и приключенческих повестей и рассказов
НФ: Альманах научной фантастики. Вып. 19
Искатель. 1965. Выпуск №5
Фантастика-1968
НФ: Альманах научной фантастики. Выпуск 32
]
]
Исключение из правил
]
]
Звёздный аквариум
]
Мир “Искателя” (сборник)
НФ: Альманах научной фантастики. Операция на совести
Холод на Трансплутоне
Грозная звезда
Двое и знак
Поездка в заповедник
Тень совершенства
Демоны Тевтобургского замка
Импульс фантастики
Гость из времени
Киберы будут, но подумаем лучше о человеке
Проверка фантастикой
НФ: Альманах научной фантастики. Выпуск 19
Земные приманки
Марсианский прибой (сборник)
Снега Олимпа (сборник)
Снега Олимпа (сборник)
Твое электронное Я. Сборник научно-фантастических повестей и рассказов
Искатель. 1968. Выпуск №4
Братья по разуму
Антология советской фантастики - 2
Братья по разуму.
Искатель. 1985. Выпуск №1
НФ: Альманах научной фантастики. Выпуск 30
НФ: Альманах научной фантастики. Выпуск 29
НФ: Альманах научной фантастики. Выпуск 36
Top-10
авторов книг
А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Э Ю Я