Робърт Бърнс

Двете кучета

Повест

В земята, що от старо време по името на Койл зовеме, в един прекрасен юнски ден, когато всичко тъне в лен и кучетата вън се маят, и няма по кого да лаят, две псета, незаети, в двора се срещнаха покрай стобора. Едното. — Цезар, псе, което при Милостта му бе заето, не бе от местно потекло, а бе от Севера дошло, където с бързите си шхуни рибарите ловят моруни. Нашийник с букви и токички, и с ключ говореше на всички че Цезар беше просветен и доста виден джентълмен. Той бе от древен род на лорд. Но, дявол, той не беше горд и гледаше със интерес на всеки кален селски пес. По дворища, гори, полета се срещаше с различни псета и с тях наравно по стъгдите подпираше със крак стените. А другото не бе от род. То бе от простия народ и като своя господар бе селянин и прост овчар. Стопанинът му, местен жител, с безгрижен нрав и съчинител, чудак, засмян и весел все, нарекъл Люат свойто псе. Под този прякор бил възпян добрия пес на Осиан. На Люат гледаха с любов. Летеше той над всеки ров, не беше някой пес резглезен, със бяло на носа, любезен, той виждаше във всеки жител другар, приятел, покровител. Със косъм лъскав като фрак и с бял нагръдник като сняг бе Люат весел и красив, и много мил и закачлив. И тъй: дружеха двете псета, търчаха в нашите полета след мишки, плъхове и други гризачи, птици и влечуги. И често подир дълъг път присядаха във някой кът и като два добри съседа си отпочиваха в беседа. Кореха двамата другари Човека — цар на всички твари. Цезар Мой Люат, тежка е съдбата на теб и твоите събратя. Аз зная богаташът как ограбва честния бедняк и всеки ар обработваем облага с данъци и наем. А моят лорд се излежава и ако пожелае, става. След туй звъни нетърпеливо, лакеят бърза мълчаливо и веч е съобщил слугата: каретата е пред вратата. Прислугата навежда шия, излиза той, в една кесия — не къса някоя, бедняшка, а с дължината на опашка — напъхва кръглите монети с изсечени по тях портрети. Готвачът в къщи вечно тича, соли, вари, пече, подпича. Обслужва първо господата, но не забравя и слугата. Във къщи хранят и сега не само първия слуга с рагу и сосове, но май дори последният лентяй у нас живее по-добре от тоя, който вън оре. А как орачът преживява — аз нямам даже и представа. Люат Ах, Цезар, аз живея с тях, със тия, дето в пот и прах копаят ями, рият, ринат, работят, без да си починат, орат земята с тежък плуг, разбиват камъните с чук и вечно хляб не им достига за гладните им дечурлига. Доде е жив и здрав бащата, все имат къшей хляб децата. Но ако нужда някой път и болести ги посетят или без хляб студът ги свари и не намерят господари, неволята, гладът тогава без вест в света ги разпилява. И въпреки това живеят и знаят как да се посмеят. А често нашите бедняци отглеждат синове смелчаци и доста честичко дори красиви, стройни дъщери. Цезар Но те живеят в нужда, в труд, измъчвани от глад и студ. А знатните не ги е грижа дали не мрат във всяка хижа. На твоите добри орачи, жетвари, селяни, копачи отгоре гледат тези хора, тъй както ние с теб на пора. Аз неведнъж съм виждал в къщи управителят как се мръщи и как се готви да приеме бедняка неплатил навреме. Заплашва жив да го дере, да му даде да разбере, крещи, ругае го, фучи, а бедният човек мълчи. Ех, той е свикнал да трепери пред лордове и кожодери. Блазе ти, ако си богат. Ако си беден, мри от глад! Люат Напук на своята горчива съдба, беднякът не унива. Привикнал често да гладува, от глад и студ не се страхува. Във къщи всички, млад и стар, очакват от Фортуна дар. Но стига им да си починат и без Фортуна ще поминат. Дома, до огъня, в беседа с домашните или съседа, какво по скъпо от това да кимаш уморен с глава на малките, които спорят и не мируват, и дърдорят. А евтината чашка с пиво те кара да мижиш щастливо. За кратко нуждите забравят бедняците и разсъждават за новините, за делата на църквата и на страната и съдят лондонските нрави: дали са криви или прави! А колко радост, глъчка, вик в деня на някой мъченик! Такава глъч и смехове и във села, и в градове! Смехът прогонва всички грижи и светват схлупените хижи. Пристига Новата година. Гори голямата камина. По масите от всяка кана се стича белоснежна пяна. Във ъгъла стоят бащите, приказват си, димят лулите, а вътре младежта лудува, бърбори, смее се, танцува. И аз постъпвам като нея и джафкам, лая, т.е. пея. Но ти си прав отчасти май. Нерядко някой негодяй, сдобил се с пълна власт злодейства, измъчва честните семейства и като бурени при оран изтръгва бедните от корен. Това той прави не от злоба, а зарад някоя особа: за да измъкне нещо в дар от своя знатен господар. А в парламента утре лорда ще заяви с осанка горда, че тачи свято свободата и служи честно на страната. Цезар Какво ти служи? Ах, ти, брат, ти малко знаеш тоя свят. Той казва там, каквото вчера му е подсказал премиера. Със „за“ или „против“ гласува, тъй както оня му диктува. Затуй пък вечер с разни дами в театъра ще гледа драми и ще се мярка по паради, по балове и маскаради. А може би оттук веднага ще полети в Кале и Хага, ще види свят, ще се облича, ще гледа и ще се развлича и в някой тамошен салон ще вниква във добрия тон. И във Версай ще пококетства, ще пръска старите наследства, В Мадрид два дена ще прекара и ще подрънка на китара. Бой с бикове ще посети, в Италия ще се вести, момичетата ще огледа. Оттам след някоя победа по немските води ще плува. Ще полежи, ще побленува, за да отдъхне, да почине, преди обратно да замине. И за да се освободи от неприятните следи, които му е завещала синьората от карнавала. Така той служи. Унижение, разврат, позор и разорение донася този патриот на обоселия народ. Люат Ах, скоро тия господа ще пропилеят без следа имотите си, виждам аз. Но дяволът е и във нас: „Какво ли — ни нашепва злия — да поживееш като тия!“ Но ако твоите големци сменеха своите дворци, слуги, карети и имения със честните ни забавления, би имал всеки своя пай: и лорд, и фермер, и ратай. Аз зная бедния и знам, че той е предан, честен, прям. Защо твърдят, че бил хитрец, простак, измамник и крадец? Е, тайничко дърва сече, е, скрито нещичко рече по повод на една особа, известна със голяма злоба, удари заек край селото или пък патица в блатото, но той не причинява зло и скръб комуто да било. Но твоите лордове поне щастливи ли са, или не? Цезар Със тях да беше поживял, не би им, Люат, завидял. Не страдат те от зной и студ, не мрат от непосилен труд, не се до смърт преуморяват, не се без време състаряват, не са от влагата нездрави, не чувстват всичките си стави. Но тъй човекът е устроен, че без беди е неспокоен. Ако ги няма, то тогава нарочно сам си ги създава. След оран в бедната си нива орачът с радост отпочива. Момата хвърля уморена със радост пълните вретена. Но не! Преситените хора не знаят сладката умора. Томи ги дрямка, скука, лен, стоят намръщени весден, а нощем пак не си доспиват, при все че само отпочиват. Не ги развлича нито бал, ни маскарад, ни карнавал и нито бясната езда. О, тия мрачни господа във нищо радост не намират, а само външно парадират. Политиката им е спорт. Изгубилият спора лорд прилага своите дарования в по-малко скучни занимания, в хазарт, в гуляи, във пиянство: в туй проявява постоянство. А наште леди! Те така се хващат нежно подръка и тъй са мили, че дори