Ран Босилек
Как умният Котаран за царски зет бил избран
Цар Лъв свикал съветници мъдри.
— Братя — рекъл, — дъщеря ми приказки обича. Ала всички приказки тя знае. Потърсете разказвач прославен! Който може пред мен и пред нея да разкаже приказка незнайна, той ще бъде мой зет и наследник.
И тръгнали мъдреците царски. Де що срещнат разказвач прославен, пращали го в двореца при Лъвчо.
Разказвачът отивал при царя, но щом почвал приказка да казва, Лъвчо виквал ведно с дъщеря си:
— Знаем, знаем, приятелю драги. Таз приказка другиму разказвай!
Тъй минали цели три години.
Една сутрин Котаран пристигнал.
— Какво дириш? — попитал го Лъвчо.
— Разказвач съм, о, царю честити. Нека дойде младата лъвичка. Ще разкажа приказка незнайна.
— Остави се, стари мърморане! Не успяха толкоз разказвачи, че ти сега пред нас ще се периш!
— Нищо, царю, нека се опитам! Лъвчо свикал царедворци мъдри. Наострила уши дъщеря му. Поклон сторил Котаран и почнал:
— Едно време моят баща славен си издигнал къща чудновата. Стени, покрив, врати и прозорци — все от стъкло. Грее като слънце. На покрива врабци, врабци, врабци! И всичките все от чисто злато. Подхвръквали. Звезди кълвели. И ти, царю, знаеш тая къща. Гост ни беше със царската щерка. Посрещна ви татко и ви рече: — Добре дошли, гостени честити! А ти, царю, честна дума даде: — Обещавам да дам дъщеря си на твоя син, когато порасне. Обещавам и ще го изпълня! — Нали помниш, че така ни рече. И свърши се приказката вече…
Млъкнал Лъвчо. Дума не продумал.
Слисала се младата лъвичка. Не чакала приказка такава.
Кумчо Лисан, най-хитър съветник, се усмихнал, заговорил мъдро:
— Царю славен! Бива си го хитър Котаранча. Заслужава царювата щерка. Приказката майсторски завърши. Ако кажеш „Зная, зная, зная. Чувал съм я таз приказка стара“ — царска дума трябва да изпълниш — да приемеш за зет Котарана. Ако речеш: „Сега чувам туй, що ми разказваш“ — ще признаеш, че той ти разказва за първи път приказка незнайна… И тъй да е, и инак да бъде, ти ще трябва зет да го направиш! Царска дума назад се не връща!
Нямало що. Съгласил се царят. Но Котаран не приел и рекъл:
— Благодаря за честта голяма. Но не искам царски зет да стана. Стига ми туй, че наддумах Лъвча. Ще си бъда пак разказвач мъдър.
Оттогава котаракът мърка: „мър-мър, мър-мър!“ Сякаш до ден днешен приказва разказва как умният Котаран за царски зет бил избран.
Информация за текста
© Ран Босилек
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
Публикация:
БИБЛИОТЕКА „ЯН БИБИЯН“
ХУМОР * ПРИКЛЮЧЕНИЯ * ЗАБАВНО ЧЕТИВО
Ран Босилек
ГАРВАН ГРАЧИ
Весели приказки и разкази
Подбор, редакция, бележка Дамян Дамев
Художник Ани Ралчева
Художествен редактор Георги Недялков
Технически редактор Катя Бижева
Коректор Емилия Кожухарова
Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
София 1973
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3351]
Последна редакция: 2007-08-30 08:00:00
