Димитър Бояджиев
Марсилия
Безрадостно залутан, слисан в уличния шум,
в загадки скръбни потопен, безсилен и точаян,
на тоя страшен град — на всичките пороци друм —
гърмежът и миазмите аз наблюдавах смаян.
Сред тая втрволица не разбирах аз що диря!
Като вълна нахлуваше във моята душа
огромна скръб — и мислех — звяр да ме сподиря
на всяка стъпка, без да знам с какво да се теша.
Където да погледна — виждах мъка и разврат.
Земята тук са някога тъпкали финикийци.
Години хиляди са минали — и тоя град
до днес е пълен още със търговци и убийци!
Небето е над улицата като звездна лента,
но никой взор не вдига! Сред нахални светлини
из кръчмите утеха всички дирят във абсента
или в смеха ридающ на продажните жени.
Голтаци мрачни някъде подемат песен зла —
набат на смъртно отчаяние със звуци медни.
Доволници тук весели и тъпи, там — тегла,
сърца свирепи, а пък там две лезбианки бледни,
притиснати любовно, милосърдье и утеха
една от друга просят… И подобно на кошмар,
жестоки, гневни мисли върху мене връхлетеха:
тъй равни бяха него ден и роб, и господар!
Аз бях преситен тоя ден на всички суети.
Аз мислех всички скърби и веселия притворни —
и без надежда някой братски да ме приюти,
кръстосвах бледен улиците тъжни и позорни,
сред ледно равнодушие изгубен като в бездна.
Животът ми се струваше тогаз почти като порок,
а моята душа така нелепо безполезна,
че мисълта за смърт ме блазнеше кат блян висок.
Внезапен лъх на горест и денят ми омрачи,
и скъпоценните съкровища на паметта ми.
Дори не исках да си спомня милите очи
на моята другарка, ни пък оня сън, що мами
сърцето ми със бъдеще — и неуморно буди
усърдие у мене, за да мъкна ден след ден
към пропастите на нощта… И всички жалби луди
за щастие как гаснат виждах с поглед уморен.
А скъп ми е живота мене! Милите неща
на миналото или пък на дните, що жадувам,
лазурът дневен и мечтите скъпи на нощта,
жената нежна, на която устните целувам.
Посрещал съм ги с радост винаги сърдечна.
Когато пък се виждах морен и унил,
доволно бе ми мен усмивка някоя далечна
или дори случаен дъх на росен карамфил.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мартин Митов и Калина Григорова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6315]
Последна редакция: 2008-04-15 20:00:00
