Кевин Андерсън

Разпръснати слънца

На Джон Силбърсек,

Моя първи редактор, настоящ агент и дългогодишен приятел

Изказвам своята признателност

Със завършването на четвъртата книга от „Сага за седемте слънца“ списъкът на хората, помогнали за нейното създаване, започна да придобива епохални размери. В частност бих искал да изразя благодарността си на редакционния екип Джейми Ливайн, Деви Пилай, Джон Джаролд, Мелиса Уедърхил и Бен Бол, експертите съветници или обикновени помощници Кетрин Сидър и Даян Джоунс, внимателния читател Джефри Джирард, агентите Джон Силбърсек, Робърт Готлиб, Кейт Шърлър и на Ким Уолът от „Трайдънт Медна Груп“. И, както винаги, на жена ми Ребека, която се грижеше за мен през цялото това време.

Историята дотук

След атаката на разумната световна гора на Терок от вражеските хидроги човешките колонисти се опитват да възстановят щетите. Зелените жреци, телепатично свързани със световната гора, са все още в летаргия, мнозина от тях, постъпили доброволно на служба в Земните въоръжени сили, напускат постовете си и се прибират у дома, в опустошените гори.

Междувременно хидрогите насочват омразата си срещу фероуите, огнена раса, обитаваща звездите. Докато хидрогите и фероуите са вкопчени в битка между планетите и слънцата, крал Питър и кралица Естара обявяват започването на нова военна кампания: Земните въоръжени сили ще изстрелят още кликиски факел и — гибелни оръжия, способни да взривяват газови гиганти — също както при пробното изстрелване, което неволно е предизвикало избухването на хидрогската война. Освен това, по примера на илдирийския военен герой адар Кори’нх, Земните въоръжени сили ще построят разбивачи-камикадзе, които ще бъдат управлявани от новия модел бойни компита срещу хидоргските кълба. Докато крал Питър произнася своята реч, опасният, склонен да прибягва до крайни методи председател Базил Венцеслас го наблюдава.

Тасия Тамблин, скитничка, присъединила се към Земните въоръжени сили, е избрана да управлява първия кликиски факел. Тя не знае, че приятелят й Роб Бриндъл и група човеци са затворени в кристалния хидрогски град в сърцевината на определения за цел газов гигант. Там приятелски настроеното компи ДД, пленено от злокобните кликиски роботи, успява да установи контакт с Роб. Точно преди факелът на Тасия да възпламени облаците, хидрогите евакуират газовата планета и кликиските роботи и ДД успяват да избягат.

Междувременно братът на Тасия Джес се озовава на изолирана водна планета, след като корабът му е разрушен от хидрогите. За да съхранят живота му, венталите — причудливи водни създания — вдъхват на тялото му своята енергия. С помощта на венталите Джес построява кораб и отлита от планетата, за да открие своята изгубена любов Ческа Перони, говорителка на скитническите кланове.

В столицата на скитниците Рандеву, където Ческа се опитва да опази съюза между клановете, разузнавачът Нико Чан Тайлар представя доказателства, че Земните въоръжени сили са плячкосвали товарни кораби на скитниците, отнемали са им запасите от космическо гориво (екти), след което са унищожавали корабите. Разгневени от този пиратски акт, скитниците преустановяват търговията с Теранския ханзейски съюз. Ческа изпраща ултиматум на правителството на Ханзата: Земята няма да получава повече космическо гориво, докато виновниците не бъдат издирени и наказани.

Скитниците държат в плен неколцина зевесета, след като са ги спасили от скорошната битка в пръстените на Оскивъл. Един от най-нещастните затворници е разглезеният аристократ Патрик Фицпатрик III — въпреки флирта си със Зет Келъм, красивата дъщеря на Дел Келъм, клановия водач, който управлява оскивълската корабостроителница. Помощниците на Келъм препрограмират спасени от останките бойни компита, за да ги използват за работа.

В търсенето на способи за космически пътешествия без употребата на екти, Ханзата изпраща група изследователи през транспорталите, древна чуждоземна система от проходи, открита на изоставени светове. Един от тези изследователи е опитният шпионин Дейвлин Лотце. Тъй като транспорталните координати все още не могат да бъдат разкодирани, немалка част от крайните спирки в пътуванията са смъртно опасни.

С цел да премахне зависимостта си от космическото гориво на скитниците, Ханзата изгражда небесна мина, управлявана от Съливан Голд и неговия зелен жрец Колкер, в околностите на газовата планета Кронха 3, където адар Кори’нх е свален след жестоко стълкновение с хидрогите. Сътрудниците на Съливан успяват да осигурят значителни количества екти, но на сцената се появява група илдирийски бойни лайнери, които също възнамеряват да извличат екти от облаците.

Докато присъства на погребението на отровения си баща, новият илдирийски маг-император Джора’х е принуден да преглътне информацията за многобройни зловещи замисли, получена с помощта на тизм-познанието. Впримчена в изтощителна война с хидрогите, Илдирийската империя също бързо изчерпва запасите си от екти. Братът на Джора’х, губернаторът Руса’х — който е потънал в подтизмен сън от началото на хидрогската атака срещу планетата Хирилка, — внезапно се пробужда. С изцяло променена личност, Руса’х твърди, че докато е бил в кома, е получил особено силни видения. Обезпокоен от това, Джора’х изпраща болния си брат заедно с престолонаследника Тор’х и Пери’х на Хирилка, за да помогнат за възстановяването на опустошената планета.

Въпреки че губернаторът на Добро Удру’х поднася благопожеланията си на новия маг-император, Джора’х не може да прости на брат си, че години наред тайно е подлагал неговата любима зелена жрица Нира на разплодителни опити. Нира, смятана за мъртва, е родила Осира’х, за която губернаторът на Добро вярва, че може да стане спасителка на Илдирийската империя благодарение на забележителните си телепатични способности. Нира не е мъртва, а скрита на един отдалечен остров, където магът-император не може да я открие.

На една изолирана илдирийска колония човешкият учен Антон Коликос изучава Сагата за седемте слънца заедно със своя приятел и съветник паметителя Вао’сх. С малка група помощници те остават в обречения град Марата Прайм, на тъмната страна на планетата, докато монтажна група кликиски роботи приключва със строежа на града-близнак от другата страна на същия свят. Илдирийците се натъкват на необичайна мрежа от тунели, но не могат да установят кой ги е прокопал. Една вечер в един от генераторите под града избухва взрив, който прекратява енергоподаването и осветлението. Това е очевиден саботаж. Лишени от нужната им за оцеляване енергия, всички решават да се отправят към града-близнак. Свързват се с кликиските роботи и се натоварват на три совалки — но две от тях също експлодират. Нов саботаж! Антон, Вао’сх и още неколцина успяват да се измъкнат от совалката си, но са отрязани от света. Тръгват през тъмнината към несигурното убежище, което им предлагат кликиските роботи, но Антон е измъчван от подозрения…

Кликиските роботи пазят в дълбока тайна намеренията си да унищожат както хората, така и илдирийците. Сирикс успява да пробуди изпаднала в летаргия група кликиски роботи, които, за учудване на компито ДД, вече са готови за действие.

В илдирийския Призматичен палат идва един кликиски робот и настоява да узнае всички подробности относно разплодителната програма на Добро. Джора’х отказва да му каже каквото и да било и предизвиква истински фурор, като отлита на Добро, за да се срещне с дъщеря си Осира’х и да посети гроба на Нира. Илдирийците са изплашени, че техният владетел се възправя срещу отколешната традиция и напуска палата. Джора’х престъпва още повече традицията, като назначава своята дъщеря-воин Язра’х за личен телохранител, пост, който никога не е бил възлаган на жена…

Принудена да продължи експанзията си при огромни затруднения, Ханзата окуражава своите граждани да натоварят багажа си и да се отправят през възстановените кликиски транспортали да колонизират девствени планети. Сред първите авантюристи са мечтателят Ян Ковиц и неговата дъщеря Орли. Търговският капитан Рлинда Кет и нейният любим бивш съпруг Брансън Робъртс, по прякор БиБоб, прекарват колонистите до най-близките транспортали, откъдето заселниците могат да се отправят към новите светове. Орли и баща й тръгват с една група към изоставения кликиски свят Корибус, където възнамеряват да започнат нов живот.

След многобройни рисковани пътешествия през транспорталите Дейвлин Лотце се появява тайно в покоите на председателя Венцеслас и обявява желанието си да се засели на някоя тиха колония. Въпреки неуспехите във войната с хидрогите председателят не може да откаже на искането на Дейвлин и го изпраща на кроткия свят Крена. Отчаян от войната, от неспособността си да държи под постоянно наблюдение крал Питър и разочарован от поведението на принц Даниъл (потенциалния наследник на краля), председателят изпада в ярост, когато научава за наложеното от скитниците екти-ембарго. Венцеслас, който в действителност възнамерява да използва скитниците за жертвен агнец, за да се съсредоточи върху тях обществената ненавист, се среща с генерал Ланиан, главнокомандващ Земните въоръжени сили, за да обсъдят мерки срещу дръзките кланове.

По същото време претърпелият странна метаморфоза Джес Тамблин пристига на Рандеву. Джес, когото мнозина скитници смятат за мъртъв, вече не е изцяло човек: тялото му е просмукало с вентална енергия, поради което той не бива да докосва други хора, тъй като може да ги убие. Ческа, която все още го обича, не може да повярва, че двамата са отново заедно и същевременно са принудени да бъдат разделени. След като разказва на скитниците как е преоткрил венталите, тези древни врагове на хидрогите, Джес иска някои от тях да станат доброволни „водни носачи“ и да му помогнат в разпространяването на венталите на други водни планети, където те ще наберат сили и ще се подготвят за война срещу враговете. Група амбицио